четвъртък, 21 октомври 2010 г.

На Вили.

Порасна пред очите ми
и сякаш беше вчера
когато мама те донесе
в студената неделя.

Очите ти големи
блестяха те лъчисто
и погледа ти шареше
с нескрито любопитство.

Поех те във ръце
и почувствах нещо силно
погледнах те и вече знаех,
че те обичам несравнимо.

Със теб прекарах детството
научих се да те разсмивам,
да отменям мама в нужда
и да те закрилям.

Сега си вече по-голяма,
и животът те отрака,
но помни - когато имаш нужда
до теб ще бъде твойта кака!

петък, 1 октомври 2010 г.

Пак и пак...

На един дъх те изпивам,
и когато затворя очите си
пак те намирам.


И когато те намирам,
давя се във парещия ти поглед,
и умирам.


И когато умирам,
вместо светлината виждам теб,
и не загивам.


И когато не загивам,
те обгръщам с тяло
и така заспивам.


И когато заспивам,
аз сънувам, че си тръгваш
и те спирам.


И когато аз те спирам,
ти отново ще изчезнеш,
за да мога пак и пак да те намирам...


сряда, 4 август 2010 г.

Fragile.

Дръж ме здраво.
Малка съм.
И съм крехка.
Безброй пъти съм чупена.
Безброй пъти и лепена.
Изградена съм от ситни частички.
И не съм от камък.
Докосвай ме нежно.
С грация.
Не стискай.
Боли.
Прибери ме.
Някъде на топло.
И на меко.
За да ми е уютно.
И да не ме е страх
от повторно чупене.
Защото още едно и няма да издържа.
Крехкото ми сърчице ще се пръсне.
На хиляди миниатюрни чувства.
И този път никой няма да може да ме събере.

На твоето лепило разчитам...

вторник, 29 юни 2010 г.

Попей ми.

Попей ми.
Аз ще те слушам. И сякаш това ще изтрие мръсотията от този ден.
Попей ми.
До теб ще се сгуша. Ще знам, че песента е само за мен.
Попей ми.
И нека тази песен отвори всички мои сетива.
Попей ми.
Животът така е по-лесен. Нали живеем само за мига?
Попей ми.
И нотите самички ще излизат. Ще галят утрото на всеки ден.
Попей ми.
Със лирики светът ще се зазида. И няма да изглежда вечно уморен.


Защото този ден е мръсен, и мръсни ще са всички дни от тук нататък.
Но ако всичко почва с песен, то всеки ден ще носи своя жегващ отпечатък.



четвъртък, 10 юни 2010 г.

Апатия.

И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво.

А аз съм човек. И искам да живея. Да живея и да ми харесва, че го правя.
А обстановката те смачква.
И атмосферата също.
Сиво и пак сиво.

Не съм негативна. Просто обективна.
Когато се оглеждаш и не виждаш това, от което имаш нужда, какво друго ти остава?
Остава ти да хванеш за ръка апатията.
А за другата ръка те хваща отегчението.
Сиво и пак сиво.

А ако можех да направя един голям скок и да ида другаде.
Някъде където да се почувствам жива.
И да усещам хубавите неща.
Сиво и пак сиво, обаче...

Искам да се махна. От света!




сряда, 9 юни 2010 г.

Книгите. Хартията, която обичам.




Eiri ме покани да отговоря на поредица от въпроси относно книгите. А аз обичам да чета. И ще му се навия на поканата. Взех много да поемам щафети и по-малко да пиша собствени неща обаче. Трябва да се постегна!
И така....

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не, не обичам да ям докато чета. Правих го като бях по-малка - сядам на обяд и си взимам книгата. Ама не можех да се съсредоточа достатъчно. Кое по-напред да направя - да си слагам храната в устата или да поглеждам към страниците. А и ме е страх да не изцапам книгата.


Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Пия нещо почти винаги. Най ми се връзва с книга черният чай. Черен задължително! Понякога пия бира, но от нея ми се доспива и ме хваща яд, че трябва да си оставя така книгата.


Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?


Не. Майка ми има тефтер, в който си вади интересни цитати от книги, но аз нямам. Ако някой цитат ми направи впечатление просто го запомням или поне запомням на кой автор в коя книга е. За в бъдеще ако ми потрябва де. Да драскам? Това все едно да скъсам книгата на две. Дори с молив не бих я докоснала.


Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

По принцип с книгоразделител. Имаме един смешен като картонена линийка, на която с карикатури са изобразени няколко политици. Много са грозни, това е забавното. Но рядко го ползвам, защото съквартирантите също четат. Запомням просто на коя глава съм и затварям книгата.


Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена. Документалната нещо не може да ми привлече вниманието. Единствената такава е била една книга за Японската култура. Просто защото съм й фен.


Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?


Задължително! Както казах рядко ползвам нещо за разделяне, а ако оставя книгата по средата на някоя глава на другия ден съвсем няма да мога да открия докъде съм стигнала. А и обичам да ми е някак завършено.


Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?


Ако авторът ме дразни по принцип или ако книгата започне да ме дразни, докато я чета? Не съм предубедена, ако авторът ме дразни, но книгата е добра - ще я прочета, разбира се. Но ако книгата не ми харесва просто ще спра. Аз обаче винаги подбирам какво да чета, така че досега само една на Орхан Памук съм оставила недочетена.


Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не. Гадая по изречението или контекста какво означава. Никога не ставам да ровя в интернет какво значи.


Q: Какво четеш в момента?

В момента чета Амели Нотомб - Хигиена на Убиеца. Една приятелка ми подари за рождения ден друга нейна книга, като ми препоръча и тази, която била по-добра. Иначе досега четох няколко книги на Пол Ливайн. Страхотен адвокатски хумор вкарва този човек!


Q: Коя е последната книга, която си купи?

Последната беше преди месец-два - Ваня Щерева - Татко, Аз и Ангелът. Огромен фен съм на Ваня. Ако можех да пиша толкова дълги неща за книги определено тя щеше да ми е пътеводителя. Просто толкова човешко и увлекателно те въвлича в историята. Невероятна е.


Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?


Не, не обичам да чета книги паралелно. Искам да отдам цялото си внимание на четивото. Следващата книга няма да избяга.


Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Вкъщи в леглото, то е ясно. Обичам да лежа, не обичам да чета седнала. Обичам да ми е пълна тишина, да няма шум, хора или музика около мен. Рядко се случва.


Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Нямам претенции. Макар, че и аз като Eiri съм прочела всичко на Кинг и Пратчет, а то са си бая поредици.


Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Всеки автор е уникален сам по себе си. И все пак има книга, която препоръчвам - 18% Сиво на Захари Карабашлиев. Невероятна, уникална книга. На всеки би му харесала, не поставя никакви граници. (Нещо напоследък съм се метнала само на българска литература).


Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

В момента вкъщи няма библиотека. Когато бях по-малка обаче книгите се подреждаха по автори. Взимахме всички книги на еди кой си автор и ги слагахме една до друга. Но по жанр или азбучен ред не сме подреждали. Чак пък толкова.. :)


Q: Коя е последната, която прочете?


Пол Ливайн - Адвокат в Леглото.


Q: Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?



В никакъв случай. Не мога и да спя на музика. Не обичам да мешам нещата.


Q: Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман?

Приказка без Край на Михаил Енде. Фентъзи роман, страхотна е.


Q: Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?

Да, още седят при баба ми няколко книги, които трябваше да бъдат върнати 98-ма година. Нищо де, аз май си платих глобата тогава, но ги запазих :D


Q: Препрочиташ ли книги?


По принцип не чета една книга втори път. Но имам две любими, които съм ги чела сто пъти. Приказка без край на Михаил Енде и Хобитът на Толкин. Колкото и да е странно това не са жанровете, които чета по принцип, но пък книгите са ми фаворити.


И така. Обожавам да чета. При всеки удобен момент го правя. Изляза ли някъде веднага се оглеждам за книжарница. Наблягам в момента на българската литература. Наистина има нови бг книги, които си заслужават.

Ако тази щафета ти е харесала и обичаш да четеш - чувствай се поканен да споделиш и ти за твоите хартиени слабости :)

понеделник, 24 май 2010 г.

10 неща, които ще ти кажа, за да ме опознаеш по-добре.

Уау, втора щафета! Не очаквах първата, но пък и втора .. мекеке, кой е като мен ;D
Сега Лили реши да ми сложи хомота и да издам някакви weird и не толкова weird неща за моята особа :)

1. Имам отвратителна хобия от хлебарки. Това е най-ужасната твар, която може да съществува на земята! Преди няколко седмици в кенефа на офиса видях как една хлебарка си сменяше обвивката, беше станала бяло-прозрачна. Сърцебиенето ми не е било никога по-силно от тогава.. брр...

2. Имам ниско самочувствие. Никога не съм се харесвала. Е, имало е дни, в които си казвам "брееей, колко съм яка", но са малко.

3. Не мога да готвя. Срам а? Уж съм жена, а пък не готвя... Еми не съм се научила. Единствено мога да скалъпя леща, но пак нещо все й липсва. Някога, когато ножа опре до гърлото ще се наложи и ще се науча.

4. Занимавам се с музика. Непрофесионално. Свирила съм на пиано 6 години, но спрях, защото тъпчех на едно място. Сега пея в банда. Ама нещо се прецакаха нечии отношения и спряхме да репетираме. Дано да не е за постоянно.

5. Супер общителна съм. Но пък рядко вдигам телефон или се уговарям с хора, които не познавам добре. При запознанство съм страшно комуникативна, но примерно ако после човека ми пише да излезем ще увъртам и ще си измислям причини да не го правя, поради факта, че не го познавам добре. Абе откачена работа :)

6. Не съм фен на сладкото. Много хора се учудват, но винаги е било така. Предпочитам соленото. Даже слагам допълнително сол - знам, че е вредно, но пък ми е по-вкусно.

7. Страшно добър слушател съм. Всички си изливат радости и болки пред мен. Аз пък рядко споделям. Това е защото съм прекалено скромна.

8. Искам да отида в Англия. И там да си остана ако може :)

9. Голям фен съм на аниметата и мангата. Гледам, чета, колекционирам картинки, доста се разтоварвам така.

10. Обичам да снимам. Бих искала да успея да си взема по-професионален апарат, от този който имам, но засега не мога. Моят е задоволителен де, но винаги съм искала да правя някакви професионални фотосесии на хора, снимки на пейзажи и т.н.


Абе не съм интересна толкова, не знам защо постоянно ми предавате щафети :D
Мерси, Лилка, и ти ме кефиш яко! :)))


Айде ако някой иска да приеме щафетата - давам! :)

четвъртък, 20 май 2010 г.

Ехо.

- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам?
- Нали ме усещаш?
- Така е...
- Тогава не се притеснявай.
- Докога ще си тук?
- Докогато ми позволиш.
- Много съм самотна.
- Затова съм при теб.
- Не ме оставяй!
- Няма, никога...
- Студен си.
- Такъв съм си.
- Аз и така те харесвам.
- Знам.
- Хубаво е да има с кого да си говоря.
- Винаги съм насреща, знаеш.
- Хайде малко да помълчим, ей така...
- Както кажеш.
- ....
- ....
- Сега искам пак да си говорим... Тук ли си? Ехо! Ехооо ?!


В далечината се чуло Ехото: Тук съм, тук съм, тук съм....

петък, 14 май 2010 г.

С всички сили...

Прокарвам пръсти през лъчи от слънце,
и моля се да не вали,
задявам се игриво с вятъра,
увещавайки го за спокойни дни.


Самодиви пърхат нежно покрай мене,
и със шепот се опитват да ме спрат,
аз пък с вик, изпълнен с топлина,
ги карам бързо да умрат.


Светът потънал е във яма,
и вирее в мрак и съжаление,
хората отварят устни нямо,
но не могат да изкажат мнение.


Аз съм там отгоре
и дърпам със въже земята,
с цялата си буйна младост,
ще надскоча аз съдбата.


Дърпам с всички сили
и аха! да я изкарам,
хората се стряскат и пропадат,
и аз да дърпам продължавам...

четвъртък, 29 април 2010 г.

365 дни a.k.a 2009

Както можете да видите в последния ми постинг бате ви Елфчо реши да ми предаде една щафетка, с която ме кара да изкажа мислите си за изминалата година. Само се чудя защо чак Април трябва да го правя, но мога ли да откажа на такъв печен колега, като Циничният ни Елф ;)))


Изминалата година беше... с доста промени.

В личен план много отивания и връщания имаше. В края на 2008-ма направих едно доста неразумно решение, с което нараних най-любимия си човек. В началото на 2009-та успях да се окопитя и бавно, бавно осъзнах какви глупости върша. Слава богу, той ми прости /силно казано 'прости', но да кажем, че махна с ръка, и остави споменът дълбоко в себе си/. Силен човек е той, радвам се, че е до мен, защото така и аз се чувствам силна. Узрях в личните ни отношения, вече не гафя и се чувствам доста олекнала. Не съм най-добрия пример за партньор, но може да се живее с мене :D


Второто важно нещо през миналата година - изнесох се. Вече не завися от родителите си, напълно самостоятелна съм - и като средства, и като лично пространство, и като взимане на решения. Хубаво е, но и доста отговорно.


Станах студентка. 'Най-сетне' би казала мама :) 1-ви курс мина без произшествия. Готина специалност, готини колеги, абе всичко 6.


Спрях цигарите! Много важно нещо, което щях да забравя. Ииии...напълнях :( 5 килограма качих за 2 месеца и сега - година по-късно още не мога да ги смъкна. Но пък започвам фитнес. Hooray. /За спирането съм изключително горда!/

Пътувах на стоп до страхотни места, срещнах страхотни хора.
Направихме банда, започваме скоро авторски парчета /е това ако не е сбъдната мечта пък../

Преоткрих българската съвременна литература. Има страшно много свежи автори, досега не успях от нито една тяхна книга да се разочаровам.

Да станах по-съсредоточена? Не станах. Да станах по-малко разсеяна? Ммм, не.


Но пък мисля преди да говоря, успявам да изкажа какво чувствам, какво искам и как го искам. Преди не можех и това доста ми затъпяваше живота. Сега сякаш дишам по-свободно /да де, нали спрях и цигарите:)/.


Все още не обичам да поемам инициатива или отговорност, но пък се уча и се старая.


Издигнах се в очите на близките си. Сега знаят, че мога и сама да се справям и разчитат на мен.
По-малък егоист не станах, то си ми е вродено и ми е най-лошата черта. Но пък в някои моменти ми е голям плюс.

Ейй, как можах да забравя. Създадох този блог през Юли 2009! Започнах да пиша по-често отколкото пишех в тийнейджърските си години, хората го оценяват, а това е най-важното за мен :) Благодаря ви, че ви има!
Запознах се и с много хора из блог пространството, с които ще се радвам да се видя някой ден на живо.


Та... това е май, общо взето. При мен по принцип не се случват страшно много различни неща, но пък когато стане нещо - то е голямо.

Ще се надявам 2010 да ме дооформи още като личност, за да мога да се хваля пак и след една година.

Благодаря отново на Елфа за предадената инициатива, много се радвам, че точно ти ми я даваш :) /и това с трите линка към блога ти ако не е рекламаа.... :D/


Благодаря за вниманието. И както винаги казвам - щафетата е предадена на... който поиска :)

p.s. Пийте една Загорка за мое здраве :))






вторник, 20 април 2010 г.

За жените. И животните. С любов.

Един мой приятел и съблогър отвори темата доста смело.

Всичко започна така...

Той:
При наличието на анархия може да се стигне до там, че жени свободно да изпълняват желанията си да правят секс с коне и бикове, което ще доведе до унищожаването на човешката раса - кентаврите и минотаврите ще ни завладеят.


Аз отговорих войнствено...



Аз:
стига бе!

конете и биковете не могат да ни оплождат, така че няма как да се унищожи расата, щото ще трябва вие да правите секс с нас, за да има поколения ;Р


Съблогъра пробута нещото, наречено ГМО, като
причина...



Той:
Нали знаеш страховете на всеки слабоумен българин - ГМО. Е, моите са ГМКиБ - генно-модифицирани коне и бикове, които ще могат да ви оплождат и ще ебат майката на всичко (и преносно и буквално). Питай природозащитниците. Те знаят!


Аз се опитах да си представя и се изплаших...


Аз:
ааа.. не искам така, даже ми звучи доста притеснително :С
не че имам нещо против порното с животни, ама някакви дето могат да оплождат хора... now that's creepy ;X


Колегата ми отговори, доста възмутен...


Той:
Нямаш нищо против порното с животни? Ето за това говоря! Ако я нямаше държавата, спомагаща за спазването на законите и донякъде за морала то настъпилата анархия щеше да доведе до невиждан разврат, за който ще са виновни и двата пола. Анархистите са долни отрепки, казах.

Ето защо обмислям мерки, които да ни спасят - да унищожим конете докато можем и вместо тях да яздим добре охранени немски овчарки. Тъкмо е мекичко и няма да има нужда от седла. Виж... не съм измислил решение за биковете.


Контрирах го, като добре обучена женска...



Аз:
Хахаха, а това, че има порно и с жени, които ги клатят добре охранени овчарки? По тази логика всяко едро животно с достатъчно голяма пишка и нагон трябва да бъде унищожено :)



Той започна леко да намеква, че има нужда от нашата особа...



Той:
Или можем да унищожим вас. Въпросът е от животните ли има по-голяма полза или от жените? Дефакто животните осигуряват храна, жените - шанс за възпроизвеждане. Тъй като жените също могат да осигуряват храна (канибализъм) е по-добро решение наистина да избием говедата и да оставим вас. Кажи сега, че не се държа добре с пола ти!


А аз се държах делово и с тенденция за сключване на мир...



Аз:
:Д И двете са нужни. Предлагам да оставите и нас, и животните, възпроизвеждането няма да спре, манджата също ;)



Колегата Биров, явно разочарован, че не съм от Неговите хора, но пък с делово предложение...



Той:
Но опасността ще остане! Не мога да спра да се тревожа. Човечеството е изправено пред такива могъщи заплахи като инвазия на инопланетяни, задушаване с вулканична пепел, масово-самоубийствени ритуали през 2012-а... но никой не забелязва истинските проблеми, като този, който забелязах аз. Нужни са ми доверени хора, с които тези проблеми да бъдат решени.

Което ме подсеща - разрешавате ли, колежке-"заебахсиблога"-блогърке, да публикувам тази кратка и не особено смислена дискусия в милия ми блог?


Аз, хем възмутена, хем смутена, хем зарибена...


Аз:
Да, света претърпява безброй катаклизми, но ако избиеш могъщите животни и оставиш само жените при мъжете - това вече ще е най-големия катаклизъм. Повярвай ми, ти като мъж не искаш да си обграден САМО и ЕДИНСТВЕНО от жени. Really.

Иначе да, колежката "заебахсиблогащотосъмсмотланосенадявамскородамеосенияркамисъл" позволява да го пуснеш в блога си тва чудо. А що да не постна и аз това в моя блог... амааа... не, не, майка ми го чете :х



Колегата оформя сделката доста майсторски...



Той:
За да сложа някакъв привиден край на нелепата дискусия ще се съглася, че може би методът с избиването не е най-добър, но за момента не се сещам за друг. И все пак бих оцелял в изцяло женска среда - имам много приятелки (в чисто НЕ флуиднообменящия смисъл) и донякъде съм се научил как да маневрирам между настроенията ви и приумиците на странното ви ... See Moreповедение.

Почвам с подготовката на поста, не виждам защо да не го направиш и ти. Майка ти ще разбере ако споменеш, че дискусията не претендира за сериозност.



Аз, със цялата си невинност и дъщерна обич... се съгласявам...



Аз:
И все пак ще се възмути от животинското порно. Ако все пак реша да го пусна, моля, мамо, прости ми! :Р

Както някой беше казал и както аз ще се изразя супер изтъркано " С жени зле, без жени - още по-зле". Кофти, но факт. Гадно племе сме, но се чувствате някак по-добре когато сме около вас. Колкото минуси толкова и плюсове.

И двата пола сме пичове, успяваме някак си да живуркаме на една планета, животните спомагат за развитието й, я с храна, я с някоя платена продукция. Всичко 6.

Мамо, дискусията не претендира за сериозност!



Заключение
: Мъжете, колкото и да отричат и да обвиняват кентаврите, за това, че сме one evil kind - те ни обичат и не могат да живеят без нас. И все пак ако Колегата реши да се справи по някакъв начин с този проблем - насреща съм!

Благодаря за разпалената дискусия на Биров, следващият ни проект е on the way.

Хайде със здраве... и мислете с кого си лягате. Мухахаха (:

P.S Всяка прилика с действителни лица или животни е напълно случайна.

понеделник, 29 март 2010 г.

Блоговете.

По принцип много рядко се отклонявам от лиричнитe произведения в блога си, но случая си го иска - ще представя 3-те блога, на които съм огромен фен. Щафетата бе подадена от Лили, стигна до Bia, а тя предаде тази щафета на няколко човека, един от които се паднах аз. Благодаря за което (:


Лили a.k.a livtn
- защото е пич.
- защото ме зарежда с позитивна енергия.
- защото ме кара да се чувствам като непораснало дете.





Над a.k.a Грозната богиня

- защото и тя търси пътя като мен.
- защото е интересна.
- защото слуша .. бритпоп, hooray!



Bia a.k.a In Brief

- защото пише страхотни неща.
- защото е хем мечтател, хем бунтар.
- и не, не е заради щафетата :D просто съм й фен.






В последно време първите две дами не са от най-активните, заради което ме хваща яд, но пък не мога да ги обвинявам - аз самата съм нередовна. Важното е, че когато има включване то си заслужава ;)

Препоръчвам горещо и Радо , местенцето на Биров и и блога на моята приятелка Вики :)

Щафетата е предадена на... който иска (:

петък, 19 март 2010 г.

Маслинено сладко

Дъх на неземно,
обгръща ме нежно,
и някак си пее,
сърдито жалее.


За времето кратко
маслинено сладко,
как всичко изчезва
зад обръч от прежда.


Минути брои
и плахо следи,
часовникът крачи,
следят го палачи.


Гилотината чака
там горе във мрака,
голяма и прашна
тя вика го страшно.


Полага глава,
присвива уста,
палача замахва
живота премахва.


Времето спира,
защото умира,
дъхът на неземно
пее жалейно.


Палачът със маска
започва да мляска,
мирише за кратко
на маслинено сладко.



вторник, 9 март 2010 г.

Любов по време на война.

Гледаха се настървено от двете страни на масата. И двамата дишаха тежко. Лицето й беше зачервено от ярост и плач, неговото пък изкривено в злобна гримаса.

- Хайде, хайде. Нека се успокоим. - адвокатите отчаяно се опитваха да спасят положението. - Не можем да свършим никаква работа ако постоянно се прекъсвате и си крещите.

Нейния адвокат я хвана за раменете и й подаде кърпичка, за да я успокои. Тя седна и шумно се изсекна в нея. Мъжът отсреща също седна и сведе ядосан поглед към масата.

- Нека изложим фактите - 9 години сте били женени, сега искате развод по взаимно съгласие, трябва да разделим имуществото. - Адвокатите говореха и си кимаха. - Също така трябва да има дело и за попечителство над Саманта и Браян. Да се реши при кого ще живеят и при кого ще ходят само по празници и уикенди.

- Децата остават при мен и точка!!! - жената прекъсна всички с неистов вик. - Няма да позволя да живеят при теб, некадърнико, ти себе си не можеш да гледаш, камо ли две малки деца!

- Моля ви, успокойте се, доникъде няма да стигнем ако не можете да си сдържате нервите! - Нейния адвокат започна вече да говори с укор.

- Тогава къщата остава за мен - обади се мъжът. - Ако ти искаш двете най-ценни неща за себе си, аз ще вземе второто по ценност след тях.

- Никога! А аз къде ще живея с тях? В кучешка колиба ли?! - Тя определено не успяваше да успокои нервите си.

- Не ме интересува. Ще отидеш при майка си, тя нали има огромна къща в Малибу, мрази ме откакто съм се оженил за теб, така че ще е много щастлива да й се натресете тримата. - Той продължаваше да я дразни, говорейки спокойно и невъзмутимо.

- Не искам да завися от майка си. Мога да гледам децата си и сама. Не ми трябват подаяния, остави ми къщата, ние сме трима, а ти един. - Тя не се даваше.

- Тогава ще взема колата. Ще си намеря квартира, но БМВ-то остава при мен. Трябва да ходя на работа с него, а бог знае колко далеч може да ми е квартирата.

- Как пък не! Не можеш да вземеш колата, как ще карам децата на училище?! Плюс това Сам ходи на уроци по балет през уикенда чак на другия край на града, не мога да я пращам сама по улиците, опасно е!

- По дяволите, не можеш да задържиш всичко! Всичките тези неща съм ги купувал аз, а ти нищо не ми оставяш! Това няма да ти се размине. - Лицето му започна да се зачервява.

- Ето, пак изтъкваш, че нищо не съм свършила за съвместния ни живот, че съм стояла наготово и съм чакала. Майк, аз родих децата ти, завърших образованието си, за да си намеря добра работа и да изкарвам добри пари, не ме изкарвай жалка!

- Ти ли ?! По дяволите, аз съм лекар, изкарвам два пъти повече от теб, учил съм два пъти повече от теб и работя по 24 часа понякога! Работил съм и за къщата, и за колата, и за теб, и за децата!


- Копеле! Винаги си бил такъв, не можеш да купиш всичко, не можеш да купиш мен! През всичките 9 години имах чувството, че живота ми беше платен, че всичко е изкуствено и познай какво - била съм права! Не искам да живея в такава илюзия повече, да се свършва с този развод, за да мога да те видя по-далеч от мен!

- Няма да съм далеч, скъпа, всеки уикенд ще идвам, за да взимам децата, ще ти се усмихвам мазно, мазно и ще дразня така скъпоценното ти полезрение!

- Скапаняк!
- Кучка!

Пляяяс! Чу се силна плесница. Очите му се ококориха, бузата му се зачерви. Тя се беше изправила и го беше зашлевила с всичка сила. Очите й горяха, ръката я заболя. Той с неудомение се докосна по лявата буза. Тя изхълца силно и изтича към вратата, която се затръшна с всичка сила след нея.

В кабинета настана тишина. Адвокатите бяха онемели от вече 15 минути, но Майк беше втрещен. След този шамар осъзна колко много е разстроил жена си. Потърка удареното място и се изправи бавно. Тръгна към вратата.

- Господин Джаред, почакайте, не излизайте и вие! - адвокатите трепереха от отчаяние.

Той изобщо не ги чу, а затвори вратата след тях. Тръгна към тоалетните. Влезе без да се замисля в женската. Вътре имаше няколко жени, които си пудреха лицата. Изнизаха се бързо, притеснени и ококорени, шушнейки си възмутено. Той спря и се погледна в огледалото. На лицето му имаше голяма червена ръка. Чу хлипане от средната тоалетна. Почука.

- Заето е - чу се ридание. Почука втори път. - Казах, че е заето по дяволите, и тук ли не мога да намеря уиединение!.

- Аз съм - тихо каза той. Настъпи тишина.
- Какво правиш тук? - попита тя след малка пауза.
- Излез, искам да поговорим.
- Така ли? След всичко, което ми наговори, на което ме подложи вътре, пред тези хора? Как не те е срам!
- Умолявам те, излез.

Тя изчака 1-2 минути без да проговори, за да види дали той ще си тръгне. Когато след известно време той почука пак, тя ядосано отвори вратата и го погледна право в очите.

- Безсрамник! - Очите й бяха червени, по лицето й се стичаха сълзи, цялата трепереше.

Той я погледна. Гледаше я и мълчеше. Видя колко е тъжна, колко я боли, колко е малка и нищожна в този момент.

- Хайде, няма ли да кажеш нещо, отворко? Нали много ти знаеше устата вътре?!

В същия момент нещо я обгърна. Тя се вкамени. Беше я прегърнал. Стискаше я и беше заровил глава в косата й. Тя не знаеше какво става, как да реагира. Гледаше през рамото му с широко отворени очи, виждаше величествения му гръб в огледалото отсреща, как я беше обгърнал, както скала, препречваща на вятъра да обрули дървото. Стискаше я силно, но с цялата нежност на този свят. Галеше рамената й. И ридаеше. Стояха дълго време така. След това той я пусна, направи две крачки назад без да си вдига главата. Лицето и косата му бяха мокри, червеното от бузата му все още ярко си личеше. Тръгна към вратата. Докосна дръжката и в този момент тя се хвърли към него. Той я вдигна, тя го обгърна с крака. Качи я на мивката и започнаха да се любят. Времето спря. Бушуваща и задържана от толкова време страст изведнъж се изля върху тях. Любиха се както преди, както в началото, когато бяха първите им срещи, първите им трепети, пеперудите в стомаха. Сега тръпката беше два пъти по-силна и опустошаваща. Той проникваше в нея, тя стенеше и забиваше нокти в гърба му. През главите и на двамата минаха всичките им хубави моменти заедно - първата целувка, първия секс на задната седалка на колата, предложението му за брак, сватбата, на която присъстваха само най-близките им хора, новата къща, която техните им купиха задружно, работата, която той винаги беше мечтал да има, след това и нейната, година след това се роди Саманта, бяха най-гордите родителите на света, след 2 години станаха още по-горди от появата на Браян... Всичко това ги заля и ги завъртя. Нямаше болка, страх, мъка, ярост, разруха. Всичко съкровено се беше върнало.



В края на коридора, в кабинета, адвокатите чакаха клиентите им да се върнат. Но никой повече не отвори вратата.

сряда, 24 февруари 2010 г.

Един по-различен ден....

Честно казано не обичам празниците. Естествено, радвам се като има такива, най-малкото, защото тогава не се ходи на работа и тем подобни. Но настроението ми не е по-добро от предишния ден например. А ми се иска да ми е свит стомаха, да се кефя заради подаръци, пожелания...
И все пак днес имам личен празник. Както колегата ми повтаря от няколко месеца насам: "Като станеш на 21 ще можеш да пиеш бира в Щатите...". Еми ето - вече мога да отида, да си купя кофти американска бира, да седна на някоя пейка и да пия без да се притеснявам от ченгета :D
И колкото и да не се чувствам като пораснала или по-скоро да не ми се иска да пораствам... факт е :) Хора, ставам на 21, одъртявам...
И все пак ще си пожелая няколко неща, защото все пак вярвам, че в този ден пожеланията са искрени и може би все пак ще се сбъднат някога :)




Това е най-важното. За да промениш нещо, трябва да разчиташ най-вече на себе си и своите сили.




Важно е да живееш на ръба. И да правиш всичко сякаш е за последно. Тръпка да има.



Всеки прави грешки. Не трябва да се опитваш да ги заличиш, а да се учиш от тях. Така ставаш по-силен.



Аз намерих този weird guy преди 5 години. И обичам когато правим wierd things заедно, обичам и нашата weird любов :)




Това е моята тенденция в живота. Вече е. Преди пренебрегвах и ми беше лесно да кажа "Не мога". Сега казвам "Ще се опитам и ще успея". Помага.



Боб Дилън го е казал. И е бил прав.




Yep.

И накрая...





Естествено, най-класическите и важни неща - да съм жива и здрава.
Та това е, порастнах. Искам да си пожелая и този блог да съществува и да радва всички, които минат през него. Оценявам страшно много вашето мнение :)

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Нарисувай ме.

Нарисувай ми тяло, за да не се чувствам безплътна.
Нарисувай ми крака, за да стигна до теб.
Нарисувай ми ръце, за да те прегърна...
Нарисувай ми глава, за да мисля за теб.

Нарисувай ми очи, за да те видя.
Нарисувай ми уши, за да чуя твоя глас.
Нарисувай ми нос, за да те подуша.
Нарисувай ми устни, за да ти се усмихвам аз.

Нарисувай ми чувства, за да се вричам.
Нарисувай ми душа, за да имам копнеж.
Нарисувай ми сърце, за да те обичам.
Оцвети ме, за да имам пълнеж.



Нарисувай ме, за да съществувам.
А другото сама ще си го нарисувам...

петък, 15 януари 2010 г.

Нещо малко.

Почуках на вратата ти и ти отвори,
съзря ме там - плачеща и жалка,
с треперещ глас ти заговорих,
поисках да покажа нещо малко.



А ти ме гледаше студено,
и сякаш нещо ме прониза,
замлъкнах бързо аз смутена,
и ти изрече "По-добре да се прибираш".



Затръшна се вратата,
а аз останах там, на прага,
сама със болка в душата,
сама с разбитата си вяра.



Тогава бръкнах си във джоба,
извадих нещо малко и кървящо,
оставих го на пода и си тръгнах,
и там остана моето сърце туптящо...


Related Posts with Thumbnails