понеделник, 30 ноември 2009 г.

Тя е...

Не мога без нея,
тя е чудо, усещане, чувство..
Обгръща ме и ме отвлича в плен
на собственото ми задоволство.
Тя е нещото, с което всеки се чувства по-добре,
по-освободен, по... истински.
Има я навсякъде, искаш ли - ще я чуеш.
Тя е сътворение, управляващо света,
хората, сетивата.
Има я в главата ти, в сърцето ти, в душата ти.
Вкопчи ли се веднъж в теб не те оставя доживот.
И чувството е магично, приятно, изстискващо.
Нейните ръце са звуци,
очите й - ноти,
отвежда те там, откъдето е тя.
Едно красиво и безкрайно петолиние...
Заигравка с думи, ноти, знаци...
Омайва те и те отпуска, както никой друг не може.
Тя се раздава, пуска се на всички,
понякога безплатна, понякога иска и пари.
Тялото й е ефирно, еластично,
докосваш я и настръхваш.
Влюбен си до уши, това е най-голямата любов.
Напусне ли те - всичко губи смисъл и умираш.

Тя е моя, тя е твоя, тя е на всички...
Нейни роби сме... на Музиката.



вторник, 17 ноември 2009 г.

Пролука.

Седиш и се правиш на недостъпен. Искаш всички да си мислят, че си от камък, че не ти пука, че си независим. Искаш да си над тези неща. Да не чувстваш, за да не те боли. Да не обичаш, за да не страдаш. Да можеш да удариш някой, без да се почувстваш зле от факта. Погледът ти е хладен, израза ти - невъзмутим. Главата ти е високо вдигната и си мислиш, че си всичко. И си над всички. Че не си простосмъртен и няма да чувстваш нищо като умреш. Надут си, обиждаш бързо и технично. След това безцеремонно гледаш човека в очите, докато го съсипваш психически. Не си гузен, нямаш съвест, дори усмивката ти е нещо рядко срещано. Показваш я само като си прав, като видиш някой слаб, като го засипеш с дъжд от жестоки думи. Мислиш, че се спасяваш от тези неща. Че нищо не може да те нарани, да те съсипе и да те убие. Но аз съм тук и няма да си тръгна, защото виждам пролуката. Ти въпреки всичко имаш сърце. Дори и да не искаш да го носиш го имаш и то е най-откритото и наранимо нещо в твоето тяло. Само че ти не го знаеш, затова и се чувстваш добре. Добре, но аз ще го наръгам. Ще го издраскам с нокти, защото не можеш да го опазиш. Прекалено си зает да си "над тези неща". Ще те заболи, както ги боли и другите. Ще страдаш както страдат всички други. Ще сведеш главата, която винаги е била невъзмутимо вдигната нагоре. Очите ти ще горят, ще горят от усещане. Ще дам на твоето сърце да диша. Да обича. Да чувства. Да прогледне...
Защото въпреки всичко и ти си човек.

сряда, 4 ноември 2009 г.

Прониквай

Прониквай дълбоко,
дори да ме боли прониквай,
и кръв да текне няма да ми пука,
искам да си в мен, около мен, навсякъде.

Бъди вътре, обземай ме,
докосни всяка вътрешност
погали я, натисни я, разтегни я...

Искам да усещам как се движиш,
как предаваш своето в моето,
залей ме, облей ме,
нека се удавя...

Гаври се, прави каквото искаш,
но прониквай, искам те във мен,
опустошена, беззащитна и гола,
аз съм пълна... с теб.
Related Posts with Thumbnails