четвъртък, 21 октомври 2010 г.

На Вили.

Порасна пред очите ми
и сякаш беше вчера
когато мама те донесе
в студената неделя.

Очите ти големи
блестяха те лъчисто
и погледа ти шареше
с нескрито любопитство.

Поех те във ръце
и почувствах нещо силно
погледнах те и вече знаех,
че те обичам несравнимо.

Със теб прекарах детството
научих се да те разсмивам,
да отменям мама в нужда
и да те закрилям.

Сега си вече по-голяма,
и животът те отрака,
но помни - когато имаш нужда
до теб ще бъде твойта кака!

петък, 1 октомври 2010 г.

Пак и пак...

На един дъх те изпивам,
и когато затворя очите си
пак те намирам.


И когато те намирам,
давя се във парещия ти поглед,
и умирам.


И когато умирам,
вместо светлината виждам теб,
и не загивам.


И когато не загивам,
те обгръщам с тяло
и така заспивам.


И когато заспивам,
аз сънувам, че си тръгваш
и те спирам.


И когато аз те спирам,
ти отново ще изчезнеш,
за да мога пак и пак да те намирам...


Related Posts with Thumbnails