четвъртък, 21 октомври 2010 г.

На Вили.

Порасна пред очите ми
и сякаш беше вчера
когато мама те донесе
в студената неделя.

Очите ти големи
блестяха те лъчисто
и погледа ти шареше
с нескрито любопитство.

Поех те във ръце
и почувствах нещо силно
погледнах те и вече знаех,
че те обичам несравнимо.

Със теб прекарах детството
научих се да те разсмивам,
да отменям мама в нужда
и да те закрилям.

Сега си вече по-голяма,
и животът те отрака,
но помни - когато имаш нужда
до теб ще бъде твойта кака!

5 коментара:

Анонимен каза...

Това стихотворение ще е от изключително значение за нея. Независимо колко е голяма. И отракана. Винаги. За мама също.

Punkass каза...

Надявам се наистина да е така. Защото ги обичам много и двете.

Walter Sobchak каза...

Хвани си кака, да те отрака, е казал народът. Макар че народът е имал предвид нещо малко по-различно. Но това не намалява значението на каките при отракването, no way.

Preor каза...

Много е хубаво, и емоционално наситено.
Разкошни последни два реда - трепва..

Punkass каза...

За сестра ми - всичко или нищо :)

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails