и моля се да не вали,
задявам се игриво с вятъра,
увещавайки го за спокойни дни.
Самодиви пърхат нежно покрай мене,
и със шепот се опитват да ме спрат,
аз пък с вик, изпълнен с топлина,
ги карам бързо да умрат.
Светът потънал е във яма,
и вирее в мрак и съжаление,
хората отварят устни нямо,
но не могат да изкажат мнение.
Аз съм там отгоре
и дърпам със въже земята,
с цялата си буйна младост,
ще надскоча аз съдбата.
Дърпам с всички сили
и аха! да я изкарам,
хората се стряскат и пропадат,
и аз да дърпам продължавам...
11 коментара:
Бравос!
Мерси! :)
и моля се да не вали:)
А бурята отнесе всичко снощи - включително и нет кабелите.
Аз само се надявах докато си цъкам куеста да не спре тока и да не мога да си save-ам ;D
Много хубаво е станало.Доста по-поетично.
И идеята е готина.:)
Много ми хареса развръзката накрая
Само дето е прекалено неритмично.Римувано е но сричките не съвпадат.Не че е задължително, но може да звучи много по-силно, по-емоционално и по-въздействащо ако се постараеш да го подредиш
Ето пример:
...
Крилата на феникс прекрасен
обгърнаха новия ден
искрици от лава се срелкат
във погледа му устремен
Безсмъртен е той и си вярва
"аз винаги ще победя"
но никога няма да знае
какво става с нас след смъртта
...
...
Виж как вървят сричките - 9, 8, 9, 8,
Ммм, не че нещо, ама за това в какъв ритъм да си пиша стиховете не искам никой да ме учи. Ти твоите както искаш си ги пиши, аз моите така намирам за добре и така ги пиша.
Добре де.Харесват ми нещата ти - просто исках да ти помогна.Не казвам че моето мнение е 100% правилно...Както искаш така си пиши.
Тъй като съм весел възприемам всичко буквално. Смърт за самодивите! Ножове и куршуми в техните глави! Критиците продължавай да солиш, нека ги боли! БОЛКА, СМЪРТ, НАД СЪДБАТА С ЛАСО В РЪЦЕ! Пеем ***! ;D
PS: Силна поезия. Още, още. Кръв, болка, секс да има.
Хехе, нали, нали. Който се изпречи бива посечен! :D
Мерси, Бире, ще има, ще има... (evil)
На мене много ми хареса. Каквото и да прочета тук ме кара да чувствам....
Ето това ми е фаворита:
- "Аз съм там отгоре
и дърпам със въже земята"
И на мен сякаш. Метафората някак си е.. величествена - както Херкулез крепи Земята на раменете си :D
Благодаря ти много!
Публикуване на коментар