Жената се приближи и се наведе към него. Очите й се стрелкаха налудничаво, усмивката й беше озъбена, изглеждаше някак освирепяла. Той се опита да отметне ужасен главата си назад, за да е колкото се може по-далеч от това нечовешко лице. Тя го хвана за косата и го дръпна рязко към себе си. Онази същата болка се заби с всичка сила в мозъка му. Усети как ще припадне, но тя му заби толкова силен и болезнен шамар, че той се свести на мига. Жената започна да се хили неистово."Колко си жалък, драги, само колко си ми жалък.." изрече тя. Той не можеше да изкара никакъв звук от устата си. Беше вцепенен от страх и ужас.
Пред него седеше жената, с която живееше 5 години, която обичаше и уважаваше толкова време, и която една вечер просто не се прибра. Това се случи преди година и той го прие много тежко. Търси я къде ли не, обади се на всичките й роднини и познати, но така и не можа да получи каквато и да е информация. Тя просто изчезна безследно. А сега се появяваше внезапно и то по какъв начин! Не знаеше как да реагира. Тя го беше изоставила, а сега го беше отвлякла!
Тя каза "Май се чудиш какво става, а?". Той успя само да кимне. "Не си прави грешни изводи. Обичах те, обичам те и сега до полуда! Живея с мисълта за теб всеки ден. Защо се махнах ли? Защото умирах от ревност. Ревнувах те от всичко и всички, не исках да обръщаш внимание на никой друг освен на мен. Аз бях твоята жена, ти обичаше мен и не трябваше така да ме тормозиш психически! Затова реших да се махна и да измисля как да те имам само за себе си. Сега, година по-късно ще те имам, мили мой, ще те имам...".
При тези думи тя отвори чантата си и извади нещои метално, което блесна. Очите му съзряха пистолет. Тя го завъртя няколко пъти и го сложи пред него. Най-накрая той успя да промълви "Защо го правиш?". Тя стана и се приближи. Взе пистолета и с дулото му го погали по косата. Той претръпна и изпадна в ужас. "Казах ти защо го правя. Ще бъдем заедно завинаги. Само аз и ти. Без да има кой да ни раздели. Дори и да трябва да те убия. Мисля да убия и двама ни. Ще отидем някъде на по-добро място и ще си бъдем само двамата...". Той усети как сърцето му заби лудо, сякаш ще изскочи от гърдите му. През всичките тези години той бе живял с една луда. Луда, която е планирала да го убие, да убие и себе си след това. "Не го прави, ела си вкъщи, няма да се отделя от теб!". Не знаеше какво говори, но искаше по някакъв начин да я разубеди, или поне да я задържи, за да може да измисли какво да прави. "Хаха, скъпи, да живеем пак заедно няма да помогне, защото винаги ще има външни фактори, които ще те отделят дори за минута от мен. А аз не мога да го преживея."
Обзе го неистова паника. Беше толкова изплашен, че колкото и да се напъваше нищо не му идваше на ума. А нямаше време. Тя го прегърна през кръста от отзад и го стисна силно. "Колко те обичам, как се радвам, че ще бъдеш само мой". "Стой, поседни срещу мен, нека да те погледам колко си хубава". Тя се усмихна широко и застана срещу него. "Знаех си, че още ме искаш, въпреки че ме нямаше цяла година." "Искам те, искам да те погледам малко преди да се слеем в едно.". "Кажи ми как ме искаш, сладък" тя се ентусиазира. "Искам да заголиш рамо, обичах като носеше онези разголени блузи". "Тя бавно смъкна ръкава на блузата си надолу и лекичко подаде рамото си навън. "Точно така, страхотна си ти, красавице. Сега, погали се леко по бедрото. "Мръсник си ти обаче" промълви доволно тя и бавно прокара ръка по крака си."Сега искам да хванеш това оръжие и бавно да се докосваш с него, искам хладната му повърхност да те кара да настръхваш." Тя бавно повдигна пистолета и започна да го допира леко до кожата си. "Точно така, боже, колко си възбуждаща". Тя се усмихна с нескрито задоволство "Естествено, скъпи, за теб съм винаги такава". Започна бавно да прави кръгове с дулото по рамото си, шията, лицето си... Допря го леко до устните си. "Харесва ти да ме гледаш нали, аз съм секс хищница, сладък, няма да намериш друга като мен". Прокара го по устните си и лекичко започна да го ближе. "Обичаше като ти духах нали? Винаги съм се справяла страшно добре." Бавно го вкара в устата си и започна да прави движения навътре-навън. Тогава той каза "А аз обичах да свършвам в устата ти, да усещаш моята течност, как минава през цялото ти тяло и.." БУМ! Огромно количество кръв и мозък го опръскаха. Замириса на изгоряло и на изпържени мозъчни клетки. Той погледна дупката в главата на жената срещу него и започна да крещи. Крещеше с пълно гърло "Помощ!". Крещеше от радост, крещеше с всичка сила...
20 коментара:
Възбудих се. Сериозно. Не знам дали говори добре за писането ти или зле за психиката ми, но няма значение.
Моите проблеми настрана... адски ентусиазиран съм след краткото разказче. Определено подобни истории могат да ми влязат под кожата, могат да ме накарат да си ги представя, да ги почувствам.
НО... имам забележки :D Не че съм най-големият разбирач, но все пак. Като за начало можеше поне в началото, когато напрежението е по-малко да разделиш текста на абзаци, за да го направиш по-лесен за четене. Също така подравнявай текста, наистина помага на читателя. Иконката за подравняване са няколко вертикални черти, след като си отбелязала целия текст (ако не знаеш). Третата ми забележка е свързана със съдържанието. Той е живял 5 години с нея... трябваше по-сериозно да наблегнеш на сериозността на неговата объркваност, защото дори след година отсъствие той все още ще я обича. Ще се чуди дали да се радва или да е ужасен. Няма веднага да се втурне да я кара да се самоубие, дори да е изплашен за живота си. Също така тя (предполагам) няма веднага да му изтананика плановете си. Ако го обича няма да започне да лапа пистолета, а предполагам ще го покаже и по друг начин. В смисъл... нещата изглеждаха малко прибързани, емоциите на двамата - леко объркани.
Не се сърди, просто отбелязвам. Не че разказът не е добър, не бих се справил така добре. Винаги убийците ми са мъже, никога жени. Не мога да се настроя да мисля като вас и подобни разкази ме радват с това как представят вас като лошите. Пак браво, извинявам се за дългия коментар и мерси за разказа ;)
PS: Бас ловя, че "Отвори с мъка очи. Някаква силна светлина го заслепи." е най-често използваната реплика в разказ. Лично аз се сещам за 2-3 случая, в които съм започвал с нещо подобно :D
Първо - благодаря, че беше толкова изчерпателен ;)
Второ - страшно се радвам, когато някой отправя критика, така разбирам къде какво трябва да поправя :)
Трето - да, целия разказ е някак прибързан и откъм действия, и откъм диалози, и откъм изводи... Пиша ги така, защото ме е страх, че ще стане прекалено протяжен, ще започна да се повтарям и ще стане някаква абсолютна каша. По принцип се целя с малко да покажа много. Усетих му липсите след като го публикувах, но не съжалявам.
Може би реакцията на мъжа е както бих реагирала аз в подобна ситуация. Тя го е изоставила, той цяла година се е мъчил, сега тя се появява и иска да убие и двама им. Бих прежалила обичта си /каквото е останало от нея/, за да остана жива, а не да умра по толкова нелеп начин, не мислиш ли? :)
По принцип цялата случка ми се въртеше в главата от много дълго време. Само не знаех какъв да е края. Исках да е нещо хитро и оригинално, толкова ми беше сложно да го завършва, че по едно време си помислих да убия и двама им. И все пак еротиката свършва с кръв и разпилян мозък, каквато ми беше целта накрая :) А това, че тя му е казала всичко веднага - една луда няма да крие много много кво е намислила.. поне според мен :) Като ще убиваш някой няма смисъл да го държиш в заблуда :)
За подредбата - съгласна съм, малко ще го пооправя. Това с вертикалните линии не го разбрах, но все ще го налучкам ;D
Биров, още веднъж страшно благодаря за градивната критика, така ми помагаш да се усъвършенствам, а това е много полезно за мен!
p.s. Радвам се най-вече за възбудата. Не очаквах така да повлияе на някой, но това може само да ме ентусиазира :DD
Радвам се, че съм от полза :D Рядко ми се случва. Ще простиш, че продължавам, но щом нямаш нищо против... нека формулирам един съвет за бързането. Недей. Винаги когато съм бързал бъркам. Трябва да се подхожда бавно и спокойно, особено когато описваш човешки емоции. Трябва да си ги наложиш да си ги изпиташ. Едно време (хъхъ), когато пишех една... повест да го наречем, най-добрата част от нея се получи когато имах ясна представа за това какво изпитват героите един към друг, когато застанах в ролята поне на единия. Не се сърди, ама тук с мъжа малко не се е получило или просто двамата с теб имам различни виждания за това какво биха изпитвали тези хора след толкова време, в тази ситуация... Пак поздрави. Чакам следващото. Накара ме да си раздвижа мозъка и да напиша нещо и аз.
Ще взема да те послушам и дано следващата творба бъде такава, каквато трябва да бъде ;)
А и ще чакам с нетърпение и ти да публикуваш нещо такова :)
Усмивки от мен, колега (:
не знам, готин сюжет, но не съм сигурна, че някой наистина говори така. "сладък"?
в началото си сложила няколко "някакви"-та - някаква светлина, някаква болка, някакъв стол. ако беше разказ от първо лице, това може би щеше да звучи ок, но след като си "всевиждащият" нарейтър - или знаеш, за какво става въпрос, или махаш "някаквитата". поне на мен ми се сториха тежички.
хареса ми как "злодеят" се оказва жена, която е изчезнала преди година. ето това беше готино! сама усетих как се навеждам над екрана да прочета нататък :D само че СЛЕД ТОВА - ревност? така ли правят ревнивите хора? изчезват за година или не можеш да се отървеш от тях? ако тайно беше заставала под прозореца му 5000 пъти през тази година, щеше може би да е по-убедително.
и още нещо - избягала е за да се върне след ГОДИНА за да го върже за стол и да го застреля? това е доста време и доста труд за нещо, което ако решиш можеш да направиш за 5 минути. "здрасти, ревнувам те, БАМ". е, факт, че тя е ЛУДА, но ако ще си правиш труда да връзваш някой за стол - подръж го месец-3-30 години. ако ще го стреляш - стреляй го. тя можеше да го ужаси по същия начин, ако му беше казала, че е подготвила запаси за следващите 100 години, че ще заключи стаята и ще разтопи ключа с огнехвъргачка или нещо такова.
тоест, бруталността на нейната реакция прилича на нещо, което прави спонтанен човек, а изчакването е признак за подготовка.
бха, мн хулителско изглежда, всъщност ти пиша защото до голяма степен ми хареса. така де, иначе щях да си кажа баси тъпотията ахаха тааа, да, ПИШИ ПОВЕЧЕ и по-често, всъщност не знам на колко време пишеш... но повече винаги е по-добре, хах:)) определено има хляб в разказите ти! и сол!
поздрави! :D
Хехе, мерси, Лили ;) Все пак и ти се разписа в моя блог, което може само да ме ласкае ...
Да, и ти, и колегата ти сте прави, открих недостатъците на цялото произведение след като го постнах, но ако тръгна да променям нещо след това, мисля, че ще стане и по-калпаво... Първично ми дойде, слабо е като динамика и развитие, може би още няколко истории в историята щяха да седят добре, но ме беше страх да не го омешам и да го разтегля прекалено много. Недоволна съм, това е може би най-слабата ми творба досега, но естествено, случва се понякога ;)
И все пак.. не може една откачалка /визирам жената в историята/ да оправдае някакви ваши очаквания, защото тя е ... откачалка ;D
Между другото се радвам, че всеки по различен начин вижда и гадае тази история, а не оставя някакво общо впечатление, което си е постижение, въпреки блудкавостта й :D
Относно писането.. така след празнично ми идва много работата /а аз пиша само на работа/ и музата ми се крие някъде. Абсолютно безидейна съм в момента. Иначе когато имам идеи пиша винаги, след това произведение и ще ги обмислям по-дълго и по-добре :)
Радвам се, че ми следиш блога, както и аз твоя, още повече ме радва факта, че успях да те провокирам да напишеш коментар ;Р
Усмивки и на теб (;
aaaa, момент! НЕ! преработи го бе, по-добре да имаш нещо наистина добро, отколкото 20 почти готови. така де, не скачай от цвят на цвят, макар че знам, че като ти мине треската след изпълняването на някоя идея и започваш да търсиш нов адреналин в нови идеи:)) искаш да видиш лика на РОБЪРТ ПАТИСЪН!! :D
хах, не, поне за мен е така, предполагам не съм изолиран случай:) искам ново, ама ако старото не се препогледне, накрая се оказва, че не разполагам с нищо.
не знам, ако не виждаш смисъл или наистина не ти се занимава, не го пипай, ама сложи му два три параграфа повече и пооправи някакви съвсем фасадни неща и пращай на капитал лайт:) примерно. хах, поне за тях знам, че публикуват някакви разкази.
или някъде?
а на музата не може да се разчита.
трябва да я поооовикаш. като неволята!
ох, ок, знаеш тези неща, но... това са нещата :D
дам, чета те:))
Ако трябва да бъда честна - в момента нямам време да пия кафе и да си вдигна главата от документи, камо ли да тръгна да поправям нещо. За мен едно произведение ако тръгне да се оправя след известно време някак си става втора ръка. Не е първично както в началото. Нека стои такова, да ми напомня какви грешки съм направила, от там и вашите коментари ми напомнят, не е нужно всичко да е 6 точки и розови очила, и цветя, и ала бала.. :)))
Или ако трябва да съм още по-пряма - не ми се занимава в момента да го дообмислям. Аз ново не мога да измисля, камо ли старо. Щом съм го видяла така значи такова е трябвало бъде...I guess :D
Нека едно кофти нещо да седи при супер убер яките ми творби /хах/ :)
p.s. livtn rules the world, камо ли блога на Еленко ;D
уоу
мерси!
абе знаеш ли какво си мислех, това нещо става ПЕРФЕКТНО за нискобюджетен (с бюджет 0) филм. камерно пространство, двама човека... идеално е. предложи на приятели да го снимате! може да стане мн добро. ОК, може би, това не ти е на главата. хах. миии едва ли ще загубите мн, а и сиг ще е забавно :D
както и да е, тръгвам, беше ми приятно да си говорим под разказ за жена-психопат и надървения и пистолет ии ччал, чакаме нови писания!:))
хахаха нали, нали ? темата, поради която завързахме разговор беше наистина приятна ;Р
междудругото е идея да се направи нещо такова, но като знам какви са отзивите за такива български филми, правени и снимани от най-обикновени хора и направо се плаша..
бду, като стана на въпрос.. гледай Боза ;) най-якия български филм хаха х;Р
ъ, не съм сигуна, че в агресията на хората е проблемът. по-скоро филмите не са мн добри. аз поне много-много не се обвинявам, че не ми харесват напоследъшните български ленти.
щом ларс фон трир може да НАЧЕРТАЕ 10 къщички на черен под, да пусне наоколо хора и да направи ебаси великия филм, сигурна съм, че агресията на отзивите не е заради качеството на СВЕТЛИННИТЕ ЕФЕКТИ или неква такава глупост. добрите неща винаги има кой да ги оцени. а между среднеещия и негативния коментар има много малка разлика. имам предвид, ако не си сигурен, дали нещо е добро, най-вероятно е зле :D
направете го и ако ви се получи, хората ще го оценят. ако не - поне не сте си губили времето в натфиз, за да направите нещо тъпо, както често с случва :D а и следващ път винаги може да има?
не знам, но тва боза са си го свалих и ще го изгледам. дано ни се получи химията :D
БОЗА ЦЕПИ МРАКА! :D
тва се върнах да кажа :D
казах ти, няма такава олигофрения честно ;]]
ще го измислим за филма, ако имаме време ще направим и по-добър сюжет... права си ебати, ако може един тъпанар да хареса страшно тъп филм от рода та "Децата на царевицата" или "Черна жътва" или тем подобни шитни, които не знам как са се набутали да бъдат разпространени, значи и нашето творение може да бъде донякъде оценено хахах ;Р
ама Боза е велик..
Тъй като съм се абонирал за коментарите за този пост яко ми нафлуудихте Gmail-a :( Звездата обаче не ви се сърди, а се включва с мнение:
Филм по разказа е добра идея. Единственият проблем е, че ако намериш някоя своя позната, която добре да може да изиграе ПОДОБНА роля, то има голяма вероятност тя да влезе в еротичните ми сънища (поне това мога да си позволя).
Иначе подкрепям идеята да го дооформиш когато имаш време, желание и вдъхновение. Първичният материал не винаги е най-добър и почти винаги доработките спомагат за цялостното качество. Аз правя по поне 2-3 редакции на нещо преди да го публикувам. Не се страхувай, че произведението ще загуби чара си, по-скоро ще го усъвършенстваш и то ще спечели от това. И все пак - ти си решаваш.
ако се наканя - ще го оправя, ако не - здраве да е ;Р
еми значи, ако някоя мацка изиграе ТАЗИ роля ще се възбудиш ОТНОВО, но поне ще е от реална мацка хахах ;D
да,накрая всичко се свежда до това: БЯХ ЛИ ВЪЗБУДЕН ПО ВРЕМЕ НА ФИЛМА? :D
и биров си е прав, първичният материал най-вероятно е най-зле, защото чувствата, емоциите и автентичността които хората се опитват да запазят в черновата, преебават фактори като ЛОГИКА и ОФОРМЛЕНИЕ и още 50 неща, за които не се сещам.
ех, аре пак почнах
ем ако намериш време ще е сцепващо! ТЪРСИ БЕ :D
а между другото, с който отворих дума за БОЗА, вика, че е ебаси тъпият филм. и тва всички са го ЧУЛИ от някакъв си трети човек, който им обяснил "как стоят нещата".
тоя трети човек тряя го застреляме
ако намериш една такава мацка като от разказа... да наемем освен? ама да свърши работата накрая, без фъни шит :D
хахах, буквално обаче трябва да Свърши тази работа, сеш се, за да може и Биров да свърши редом с нея ;D /колега, не се сърди, майтапя се/ ;P
най-мразя хора, които веднага се осланят на нечие чуждо мнение и са като коне с капаци... Боза е велико варненско творение, историята е уникална.. що не седнат те да измислят нещо такова... време беше някой да обърне внимание и на бозата ;D
Хах... радвам се, че те открих тук... Това съм го чел, но го прочетох отново.... Готино е:)
Ще те аддна в моя блог:)
Здравей, Сашко, здравей! Много се радвам, че ме намери и че ти хареса разказа ;)
И аз те добавям, right away! ;]
Публикуване на коментар