и сякаш беше вчера
когато мама те донесе
в студената неделя.
Очите ти големи
блестяха те лъчисто
и погледа ти шареше
с нескрито любопитство.
Поех те във ръце
и почувствах нещо силно
погледнах те и вече знаех,
че те обичам несравнимо.
Със теб прекарах детството
научих се да те разсмивам,
да отменям мама в нужда
и да те закрилям.
Сега си вече по-голяма,
и животът те отрака,
но помни - когато имаш нужда
до теб ще бъде твойта кака!
5 коментара:
Това стихотворение ще е от изключително значение за нея. Независимо колко е голяма. И отракана. Винаги. За мама също.
Надявам се наистина да е така. Защото ги обичам много и двете.
Хвани си кака, да те отрака, е казал народът. Макар че народът е имал предвид нещо малко по-различно. Но това не намалява значението на каките при отракването, no way.
Много е хубаво, и емоционално наситено.
Разкошни последни два реда - трепва..
За сестра ми - всичко или нищо :)
Публикуване на коментар