понеделник, 30 ноември 2009 г.

Тя е...

Не мога без нея,
тя е чудо, усещане, чувство..
Обгръща ме и ме отвлича в плен
на собственото ми задоволство.
Тя е нещото, с което всеки се чувства по-добре,
по-освободен, по... истински.
Има я навсякъде, искаш ли - ще я чуеш.
Тя е сътворение, управляващо света,
хората, сетивата.
Има я в главата ти, в сърцето ти, в душата ти.
Вкопчи ли се веднъж в теб не те оставя доживот.
И чувството е магично, приятно, изстискващо.
Нейните ръце са звуци,
очите й - ноти,
отвежда те там, откъдето е тя.
Едно красиво и безкрайно петолиние...
Заигравка с думи, ноти, знаци...
Омайва те и те отпуска, както никой друг не може.
Тя се раздава, пуска се на всички,
понякога безплатна, понякога иска и пари.
Тялото й е ефирно, еластично,
докосваш я и настръхваш.
Влюбен си до уши, това е най-голямата любов.
Напусне ли те - всичко губи смисъл и умираш.

Тя е моя, тя е твоя, тя е на всички...
Нейни роби сме... на Музиката.



3 коментара:

Анонимен каза...

От форума за музиканти видях линка и се
зачетох в нещата ти.Много ми харесаха.
Много ми хареса това, как съчетаваш тъжното,
мрачното и истинското в любовта.Изчетох всичко.
Както беше казал един познат:”Хубавите неща са
странна птица в наши дни”Или винаги е било така?

„Беше любов…” много ми хареса!

„Прониквай” според мен е уникално.Точно това най-много ми харесва, че говориш за неща, за които повечето жени, пък и мъже ги е страх или срам(поне пред мъже де)

„Парад на размити образи”…
на маскения парад май не се допускат хора без маски.

„Моят свят…” също много ми хареса – много добри
сравнения.Може би, най-вече, защото е посветено
е толкова емоционално.

„Желаната илюзия” също много ми хареса.
Нещо ме стегна отвътре – а това отдавна не ми се беше случвало, особено докато чета, слушам
музика или филм.
И всички други са много хубави!

„Нещото” – много е емоционално, но…
Много ми е интересно, какво мислиш, за това
което казва Ванга: „Смъртта не е зла грозна жена с коса и наметало.Тя е красива руса жена с брич като офицер…”

Виждам, че си човек, който е наясно с много неща.Мерси, че ми даде да прочета твоето творчество.Извинявай за дългия коментар.На няколко пъти се засилих да го трия…си викам за какво ги пишеш тия работи…обаче винаги съм бил така – накрая си казвам всичко.
Просто много ми харесаха нещата и исках да
си споделя мнението с теб.
Защо не ги издадеш?Разбира се ако искаш да
споделиш себе си с другите.
Защото супер много неоценени хора има и направо мее яд.

Желая ти искрено много успехи!

Punkass каза...

УАУ!...

Толкова поласкана не съм се чувствала от нечий коментар...
Искам да ти благодаря за топлите и истински думи, много мило ми стана, защото коментара ти не е като другите от рода на "браво, супер, много ми хареса", а е дълбок и разнищващ. Винаги съм искала някой да каже как наистина вижда през моите творби.
Относно "Нещото" - замислих се над думите на Ванга, но страхът си е страх и изобщо не ми помогнаха. Не виждам смъртта нито като мъж нито като жена, просто не искам да идва :)

За публикуването... не съм сигурна дали ще се наканя, а и нямам достатъчно произведения за стихосбирка. И все пак не виждам смисъл да издавам нещо на хартия, просто тук в България малко хора биха го оценили. И в блога ми е достатъчно приятно :)

Благодаря ти отново, страшно ми освежи деня с този коментар!
Ще се радвам да следиш и по-нататъшните ми излияния ;)))

Поздрави и усмивки! :)

Анонимен каза...

И да искаш и да не искаш вече съм ти фен :)
Освен това си е удоволствие да си говоря с готин и интересен човек.
С нетърпение чакам да публикуваш нещо ново.Не че ти давам зор де :)

Поздрави!
Никола

P.S. А да – и относно смъртта може да поспорим

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails