вторник, 29 юни 2010 г.

Попей ми.

Попей ми.
Аз ще те слушам. И сякаш това ще изтрие мръсотията от този ден.
Попей ми.
До теб ще се сгуша. Ще знам, че песента е само за мен.
Попей ми.
И нека тази песен отвори всички мои сетива.
Попей ми.
Животът така е по-лесен. Нали живеем само за мига?
Попей ми.
И нотите самички ще излизат. Ще галят утрото на всеки ден.
Попей ми.
Със лирики светът ще се зазида. И няма да изглежда вечно уморен.


Защото този ден е мръсен, и мръсни ще са всички дни от тук нататък.
Но ако всичко почва с песен, то всеки ден ще носи своя жегващ отпечатък.



четвъртък, 10 юни 2010 г.

Апатия.

И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво.

А аз съм човек. И искам да живея. Да живея и да ми харесва, че го правя.
А обстановката те смачква.
И атмосферата също.
Сиво и пак сиво.

Не съм негативна. Просто обективна.
Когато се оглеждаш и не виждаш това, от което имаш нужда, какво друго ти остава?
Остава ти да хванеш за ръка апатията.
А за другата ръка те хваща отегчението.
Сиво и пак сиво.

А ако можех да направя един голям скок и да ида другаде.
Някъде където да се почувствам жива.
И да усещам хубавите неща.
Сиво и пак сиво, обаче...

Искам да се махна. От света!




сряда, 9 юни 2010 г.

Книгите. Хартията, която обичам.




Eiri ме покани да отговоря на поредица от въпроси относно книгите. А аз обичам да чета. И ще му се навия на поканата. Взех много да поемам щафети и по-малко да пиша собствени неща обаче. Трябва да се постегна!
И така....

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не, не обичам да ям докато чета. Правих го като бях по-малка - сядам на обяд и си взимам книгата. Ама не можех да се съсредоточа достатъчно. Кое по-напред да направя - да си слагам храната в устата или да поглеждам към страниците. А и ме е страх да не изцапам книгата.


Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Пия нещо почти винаги. Най ми се връзва с книга черният чай. Черен задължително! Понякога пия бира, но от нея ми се доспива и ме хваща яд, че трябва да си оставя така книгата.


Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?


Не. Майка ми има тефтер, в който си вади интересни цитати от книги, но аз нямам. Ако някой цитат ми направи впечатление просто го запомням или поне запомням на кой автор в коя книга е. За в бъдеще ако ми потрябва де. Да драскам? Това все едно да скъсам книгата на две. Дори с молив не бих я докоснала.


Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

По принцип с книгоразделител. Имаме един смешен като картонена линийка, на която с карикатури са изобразени няколко политици. Много са грозни, това е забавното. Но рядко го ползвам, защото съквартирантите също четат. Запомням просто на коя глава съм и затварям книгата.


Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена. Документалната нещо не може да ми привлече вниманието. Единствената такава е била една книга за Японската култура. Просто защото съм й фен.


Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?


Задължително! Както казах рядко ползвам нещо за разделяне, а ако оставя книгата по средата на някоя глава на другия ден съвсем няма да мога да открия докъде съм стигнала. А и обичам да ми е някак завършено.


Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?


Ако авторът ме дразни по принцип или ако книгата започне да ме дразни, докато я чета? Не съм предубедена, ако авторът ме дразни, но книгата е добра - ще я прочета, разбира се. Но ако книгата не ми харесва просто ще спра. Аз обаче винаги подбирам какво да чета, така че досега само една на Орхан Памук съм оставила недочетена.


Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не. Гадая по изречението или контекста какво означава. Никога не ставам да ровя в интернет какво значи.


Q: Какво четеш в момента?

В момента чета Амели Нотомб - Хигиена на Убиеца. Една приятелка ми подари за рождения ден друга нейна книга, като ми препоръча и тази, която била по-добра. Иначе досега четох няколко книги на Пол Ливайн. Страхотен адвокатски хумор вкарва този човек!


Q: Коя е последната книга, която си купи?

Последната беше преди месец-два - Ваня Щерева - Татко, Аз и Ангелът. Огромен фен съм на Ваня. Ако можех да пиша толкова дълги неща за книги определено тя щеше да ми е пътеводителя. Просто толкова човешко и увлекателно те въвлича в историята. Невероятна е.


Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?


Не, не обичам да чета книги паралелно. Искам да отдам цялото си внимание на четивото. Следващата книга няма да избяга.


Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Вкъщи в леглото, то е ясно. Обичам да лежа, не обичам да чета седнала. Обичам да ми е пълна тишина, да няма шум, хора или музика около мен. Рядко се случва.


Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Нямам претенции. Макар, че и аз като Eiri съм прочела всичко на Кинг и Пратчет, а то са си бая поредици.


Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Всеки автор е уникален сам по себе си. И все пак има книга, която препоръчвам - 18% Сиво на Захари Карабашлиев. Невероятна, уникална книга. На всеки би му харесала, не поставя никакви граници. (Нещо напоследък съм се метнала само на българска литература).


Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

В момента вкъщи няма библиотека. Когато бях по-малка обаче книгите се подреждаха по автори. Взимахме всички книги на еди кой си автор и ги слагахме една до друга. Но по жанр или азбучен ред не сме подреждали. Чак пък толкова.. :)


Q: Коя е последната, която прочете?


Пол Ливайн - Адвокат в Леглото.


Q: Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?



В никакъв случай. Не мога и да спя на музика. Не обичам да мешам нещата.


Q: Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман?

Приказка без Край на Михаил Енде. Фентъзи роман, страхотна е.


Q: Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?

Да, още седят при баба ми няколко книги, които трябваше да бъдат върнати 98-ма година. Нищо де, аз май си платих глобата тогава, но ги запазих :D


Q: Препрочиташ ли книги?


По принцип не чета една книга втори път. Но имам две любими, които съм ги чела сто пъти. Приказка без край на Михаил Енде и Хобитът на Толкин. Колкото и да е странно това не са жанровете, които чета по принцип, но пък книгите са ми фаворити.


И така. Обожавам да чета. При всеки удобен момент го правя. Изляза ли някъде веднага се оглеждам за книжарница. Наблягам в момента на българската литература. Наистина има нови бг книги, които си заслужават.

Ако тази щафета ти е харесала и обичаш да четеш - чувствай се поканен да споделиш и ти за твоите хартиени слабости :)
Related Posts with Thumbnails