Книгите. Хартията, която обичам.

Eiri ме покани да отговоря на поредица от въпроси относно книгите. А аз обичам да чета. И ще му се навия на поканата. Взех много да поемам щафети и по-малко да пиша собствени неща обаче. Трябва да се постегна!
И така....

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не, не обичам да ям докато чета. Правих го като бях по-малка - сядам на обяд и си взимам книгата. Ама не можех да се съсредоточа достатъчно. Кое по-напред да направя - да си слагам храната в устата или да поглеждам към страниците. А и ме е страх да не изцапам книгата.


Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Пия нещо почти винаги. Най ми се връзва с книга черният чай. Черен задължително! Понякога пия бира, но от нея ми се доспива и ме хваща яд, че трябва да си оставя така книгата.


Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Не. Майка ми има тефтер, в който си вади интересни цитати от книги, но аз нямам. Ако някой цитат ми направи впечатление просто го запомням или поне запомням на кой автор в коя книга е. За в бъдеще ако ми потрябва де. Да драскам? Това все едно да скъсам книгата на две. Дори с молив не бих я докоснала.


Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

По принцип с книгоразделител. Имаме един смешен като картонена линийка, на която с карикатури са изобразени няколко политици. Много са грозни, това е забавното. Но рядко го ползвам, защото съквартирантите също четат. Запомням просто на коя глава съм и затварям книгата.


Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена. Документалната нещо не може да ми привлече вниманието. Единствената такава е била една книга за Японската култура. Просто защото съм й фен.


Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Задължително! Както казах рядко ползвам нещо за разделяне, а ако оставя книгата по средата на някоя глава на другия ден съвсем няма да мога да открия докъде съм стигнала. А и обичам да ми е някак завършено.


Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Ако авторът ме дразни по принцип или ако книгата започне да ме дразни, докато я чета? Не съм предубедена, ако авторът ме дразни, но книгата е добра - ще я прочета, разбира се. Но ако книгата не ми харесва просто ще спра. Аз обаче винаги подбирам какво да чета, така че досега само една на Орхан Памук съм оставила недочетена.


Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не. Гадая по изречението или контекста какво означава. Никога не ставам да ровя в интернет какво значи.


Q: Какво четеш в момента?

В момента чета Амели Нотомб - Хигиена на Убиеца. Една приятелка ми подари за рождения ден друга нейна книга, като ми препоръча и тази, която била по-добра. Иначе досега четох няколко книги на Пол Ливайн. Страхотен адвокатски хумор вкарва този човек!


Q: Коя е последната книга, която си купи?

Последната беше преди месец-два - Ваня Щерева - Татко, Аз и Ангелът. Огромен фен съм на Ваня. Ако можех да пиша толкова дълги неща за книги определено тя щеше да ми е пътеводителя. Просто толкова човешко и увлекателно те въвлича в историята. Невероятна е.


Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Не, не обичам да чета книги паралелно. Искам да отдам цялото си внимание на четивото. Следващата книга няма да избяга.


Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Вкъщи в леглото, то е ясно. Обичам да лежа, не обичам да чета седнала. Обичам да ми е пълна тишина, да няма шум, хора или музика около мен. Рядко се случва.


Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Нямам претенции. Макар, че и аз като Eiri съм прочела всичко на Кинг и Пратчет, а то са си бая поредици.


Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Всеки автор е уникален сам по себе си. И все пак има книга, която препоръчвам - 18% Сиво на Захари Карабашлиев. Невероятна, уникална книга. На всеки би му харесала, не поставя никакви граници. (Нещо напоследък съм се метнала само на българска литература).


Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

В момента вкъщи няма библиотека. Когато бях по-малка обаче книгите се подреждаха по автори. Взимахме всички книги на еди кой си автор и ги слагахме една до друга. Но по жанр или азбучен ред не сме подреждали. Чак пък толкова.. :)


Q: Коя е последната, която прочете?

Пол Ливайн - Адвокат в Леглото.


Q: Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?


В никакъв случай. Не мога и да спя на музика. Не обичам да мешам нещата.


Q: Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман?

Приказка без Край на Михаил Енде. Фентъзи роман, страхотна е.


Q: Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?

Да, още седят при баба ми няколко книги, които трябваше да бъдат върнати 98-ма година. Нищо де, аз май си платих глобата тогава, но ги запазих :D


Q: Препрочиташ ли книги?

По принцип не чета една книга втори път. Но имам две любими, които съм ги чела сто пъти. Приказка без край на Михаил Енде и Хобитът на Толкин. Колкото и да е странно това не са жанровете, които чета по принцип, но пък книгите са ми фаворити.


И така. Обожавам да чета. При всеки удобен момент го правя. Изляза ли някъде веднага се оглеждам за книжарница. Наблягам в момента на българската литература. Наистина има нови бг книги, които си заслужават.

Ако тази щафета ти е харесала и обичаш да четеш - чувствай се поканен да споделиш и ти за твоите хартиени слабости :)

10 неща, които ще ти кажа, за да ме опознаеш по-добре.

Уау, втора щафета! Не очаквах първата, но пък и втора .. мекеке, кой е като мен ;D
Сега Лили реши да ми сложи хомота и да издам някакви weird и не толкова weird неща за моята особа :)

1. Имам отвратителна хобия от хлебарки. Това е най-ужасната твар, която може да съществува на земята! Преди няколко седмици в кенефа на офиса видях как една хлебарка си сменяше обвивката, беше станала бяло-прозрачна. Сърцебиенето ми не е било никога по-силно от тогава.. брр...

2. Имам ниско самочувствие. Никога не съм се харесвала. Е, имало е дни, в които си казвам "брееей, колко съм яка", но са малко.

3. Не мога да готвя. Срам а? Уж съм жена, а пък не готвя... Еми не съм се научила. Единствено мога да скалъпя леща, но пак нещо все й липсва. Някога, когато ножа опре до гърлото ще се наложи и ще се науча.

4. Занимавам се с музика. Непрофесионално. Свирила съм на пиано 6 години, но спрях, защото тъпчех на едно място. Сега пея в банда. Ама нещо се прецакаха нечии отношения и спряхме да репетираме. Дано да не е за постоянно.

5. Супер общителна съм. Но пък рядко вдигам телефон или се уговарям с хора, които не познавам добре. При запознанство съм страшно комуникативна, но примерно ако после човека ми пише да излезем ще увъртам и ще си измислям причини да не го правя, поради факта, че не го познавам добре. Абе откачена работа :)

6. Не съм фен на сладкото. Много хора се учудват, но винаги е било така. Предпочитам соленото. Даже слагам допълнително сол - знам, че е вредно, но пък ми е по-вкусно.

7. Страшно добър слушател съм. Всички си изливат радости и болки пред мен. Аз пък рядко споделям. Това е защото съм прекалено скромна.

8. Искам да отида в Англия. И там да си остана ако може :)

9. Голям фен съм на аниметата и мангата. Гледам, чета, колекционирам картинки, доста се разтоварвам така.

10. Обичам да снимам. Бих искала да успея да си взема по-професионален апарат, от този който имам, но засега не мога. Моят е задоволителен де, но винаги съм искала да правя някакви професионални фотосесии на хора, снимки на пейзажи и т.н.


Абе не съм интересна толкова, не знам защо постоянно ми предавате щафети :D
Мерси, Лилка, и ти ме кефиш яко! :)))


Айде ако някой иска да приеме щафетата - давам! :)

Ехо.

- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам?
- Нали ме усещаш?
- Така е...
- Тогава не се притеснявай.
- Докога ще си тук?
- Докогато ми позволиш.
- Много съм самотна.
- Затова съм при теб.
- Не ме оставяй!
- Няма, никога...
- Студен си.
- Такъв съм си.
- Аз и така те харесвам.
- Знам.
- Хубаво е да има с кого да си говоря.
- Винаги съм насреща, знаеш.
- Хайде малко да помълчим, ей така...
- Както кажеш.
- ....
- ....
- Сега искам пак да си говорим... Тук ли си? Ехо! Ехооо ?!


В далечината се чуло Ехото: Тук съм, тук съм, тук съм....

С всички сили...

Прокарвам пръсти през лъчи от слънце,
и моля се да не вали,
задявам се игриво с вятъра,
увещавайки го за спокойни дни.


Самодиви пърхат нежно покрай мене,
и със шепот се опитват да ме спрат,
аз пък с вик, изпълнен с топлина,
ги карам бързо да умрат.


Светът потънал е във яма,
и вирее в мрак и съжаление,
хората отварят устни нямо,
но не могат да изкажат мнение.


Аз съм там отгоре
и дърпам със въже земята,
с цялата си буйна младост,
ще надскоча аз съдбата.


Дърпам с всички сили
и аха! да я изкарам,
хората се стряскат и пропадат,
и аз да дърпам продължавам...

365 дни a.k.a 2009

Както можете да видите в последния ми постинг бате ви Елфчо реши да ми предаде една щафетка, с която ме кара да изкажа мислите си за изминалата година. Само се чудя защо чак Април трябва да го правя, но мога ли да откажа на такъв печен колега, като Циничният ни Елф ;)))


Изминалата година беше... с доста промени.

В личен план много отивания и връщания имаше. В края на 2008-ма направих едно доста неразумно решение, с което нараних най-любимия си човек. В началото на 2009-та успях да се окопитя и бавно, бавно осъзнах какви глупости върша. Слава богу, той ми прости /силно казано 'прости', но да кажем, че махна с ръка, и остави споменът дълбоко в себе си/. Силен човек е той, радвам се, че е до мен, защото така и аз се чувствам силна. Узрях в личните ни отношения, вече не гафя и се чувствам доста олекнала. Не съм най-добрия пример за партньор, но може да се живее с мене :D


Второто важно нещо през миналата година - изнесох се. Вече не завися от родителите си, напълно самостоятелна съм - и като средства, и като лично пространство, и като взимане на решения. Хубаво е, но и доста отговорно.


Станах студентка. 'Най-сетне' би казала мама :) 1-ви курс мина без произшествия. Готина специалност, готини колеги, абе всичко 6.


Спрях цигарите! Много важно нещо, което щях да забравя. Ииии...напълнях :( 5 килограма качих за 2 месеца и сега - година по-късно още не мога да ги смъкна. Но пък започвам фитнес. Hooray. /За спирането съм изключително горда!/

Пътувах на стоп до страхотни места, срещнах страхотни хора.
Направихме банда, започваме скоро авторски парчета /е това ако не е сбъдната мечта пък../

Преоткрих българската съвременна литература. Има страшно много свежи автори, досега не успях от нито една тяхна книга да се разочаровам.

Да станах по-съсредоточена? Не станах. Да станах по-малко разсеяна? Ммм, не.


Но пък мисля преди да говоря, успявам да изкажа какво чувствам, какво искам и как го искам. Преди не можех и това доста ми затъпяваше живота. Сега сякаш дишам по-свободно /да де, нали спрях и цигарите:)/.


Все още не обичам да поемам инициатива или отговорност, но пък се уча и се старая.


Издигнах се в очите на близките си. Сега знаят, че мога и сама да се справям и разчитат на мен.
По-малък егоист не станах, то си ми е вродено и ми е най-лошата черта. Но пък в някои моменти ми е голям плюс.

Ейй, как можах да забравя. Създадох този блог през Юли 2009! Започнах да пиша по-често отколкото пишех в тийнейджърските си години, хората го оценяват, а това е най-важното за мен :) Благодаря ви, че ви има!
Запознах се и с много хора из блог пространството, с които ще се радвам да се видя някой ден на живо.


Та... това е май, общо взето. При мен по принцип не се случват страшно много различни неща, но пък когато стане нещо - то е голямо.

Ще се надявам 2010 да ме дооформи още като личност, за да мога да се хваля пак и след една година.

Благодаря отново на Елфа за предадената инициатива, много се радвам, че точно ти ми я даваш :) /и това с трите линка към блога ти ако не е рекламаа.... :D/


Благодаря за вниманието. И както винаги казвам - щафетата е предадена на... който поиска :)

p.s. Пийте една Загорка за мое здраве :))

За жените. И животните. С любов.

Един мой приятел и съблогър отвори темата доста смело.

Всичко започна така...

Той:
При наличието на анархия може да се стигне до там, че жени свободно да изпълняват желанията си да правят секс с коне и бикове, което ще доведе до унищожаването на човешката раса - кентаврите и минотаврите ще ни завладеят.


Аз отговорих войнствено...


Аз:
стига бе!

конете и биковете не могат да ни оплождат, така че няма как да се унищожи расата, щото ще трябва вие да правите секс с нас, за да има поколения ;Р


Съблогъра пробута нещото, наречено ГМО, като
причина...


Той:
Нали знаеш страховете на всеки слабоумен българин - ГМО. Е, моите са ГМКиБ - генно-модифицирани коне и бикове, които ще могат да ви оплождат и ще ебат майката на всичко (и преносно и буквално). Питай природозащитниците. Те знаят!


Аз се опитах да си представя и се изплаших...


Аз:
ааа.. не искам така, даже ми звучи доста притеснително :С
не че имам нещо против порното с животни, ама някакви дето могат да оплождат хора... now that's creepy ;X


Колегата ми отговори, доста възмутен...


Той:
Нямаш нищо против порното с животни? Ето за това говоря! Ако я нямаше държавата, спомагаща за спазването на законите и донякъде за морала то настъпилата анархия щеше да доведе до невиждан разврат, за който ще са виновни и двата пола. Анархистите са долни отрепки, казах.

Ето защо обмислям мерки, които да ни спасят - да унищожим конете докато можем и вместо тях да яздим добре охранени немски овчарки. Тъкмо е мекичко и няма да има нужда от седла. Виж... не съм измислил решение за биковете.


Контрирах го, като добре обучена женска...


Аз:
Хахаха, а това, че има порно и с жени, които ги клатят добре охранени овчарки? По тази логика всяко едро животно с достатъчно голяма пишка и нагон трябва да бъде унищожено :)



Той започна леко да намеква, че има нужда от нашата особа...


Той:
Или можем да унищожим вас. Въпросът е от животните ли има по-голяма полза или от жените? Дефакто животните осигуряват храна, жените - шанс за възпроизвеждане. Тъй като жените също могат да осигуряват храна (канибализъм) е по-добро решение наистина да избием говедата и да оставим вас. Кажи сега, че не се държа добре с пола ти!


А аз се държах делово и с тенденция за сключване на мир...


Аз:
:Д И двете са нужни. Предлагам да оставите и нас, и животните, възпроизвеждането няма да спре, манджата също ;)



Колегата Биров, явно разочарован, че не съм от Неговите хора, но пък с делово предложение...



Той:
Но опасността ще остане! Не мога да спра да се тревожа. Човечеството е изправено пред такива могъщи заплахи като инвазия на инопланетяни, задушаване с вулканична пепел, масово-самоубийствени ритуали през 2012-а... но никой не забелязва истинските проблеми, като този, който забелязах аз. Нужни са ми доверени хора, с които тези проблеми да бъдат решени.

Което ме подсеща - разрешавате ли, колежке-"заебахсиблога"-блогърке, да публикувам тази кратка и не особено смислена дискусия в милия ми блог?


Аз, хем възмутена, хем смутена, хем зарибена...


Аз:
Да, света претърпява безброй катаклизми, но ако избиеш могъщите животни и оставиш само жените при мъжете - това вече ще е най-големия катаклизъм. Повярвай ми, ти като мъж не искаш да си обграден САМО и ЕДИНСТВЕНО от жени. Really.

Иначе да, колежката "заебахсиблогащотосъмсмотланосенадявамскородамеосенияркамисъл" позволява да го пуснеш в блога си тва чудо. А що да не постна и аз това в моя блог... амааа... не, не, майка ми го чете :х



Колегата оформя сделката доста майсторски...


Той:
За да сложа някакъв привиден край на нелепата дискусия ще се съглася, че може би методът с избиването не е най-добър, но за момента не се сещам за друг. И все пак бих оцелял в изцяло женска среда - имам много приятелки (в чисто НЕ флуиднообменящия смисъл) и донякъде съм се научил как да маневрирам между настроенията ви и приумиците на странното ви ... See Moreповедение.

Почвам с подготовката на поста, не виждам защо да не го направиш и ти. Майка ти ще разбере ако споменеш, че дискусията не претендира за сериозност.



Аз, със цялата си невинност и дъщерна обич... се съгласявам...


Аз:
И все пак ще се възмути от животинското порно. Ако все пак реша да го пусна, моля, мамо, прости ми! :Р

Както някой беше казал и както аз ще се изразя супер изтъркано " С жени зле, без жени - още по-зле". Кофти, но факт. Гадно племе сме, но се чувствате някак по-добре когато сме около вас. Колкото минуси толкова и плюсове.

И двата пола сме пичове, успяваме някак си да живуркаме на една планета, животните спомагат за развитието й, я с храна, я с някоя платена продукция. Всичко 6.

Мамо, дискусията не претендира за сериозност!



Заключение: Мъжете, колкото и да отричат и да обвиняват кентаврите, за това, че сме one evil kind - те ни обичат и не могат да живеят без нас. И все пак ако Колегата реши да се справи по някакъв начин с този проблем - насреща съм!

Благодаря за разпалената дискусия на Биров, следващият ни проект е on the way.

Хайде със здраве... и мислете с кого си лягате. Мухахаха (:

P.S Всяка прилика с действителни лица или животни е напълно случайна.

Блоговете.

По принцип много рядко се отклонявам от лиричнитe произведения в блога си, но случая си го иска - ще представя 3-те блога, на които съм огромен фен. Щафетата бе подадена от Лили, стигна до Bia, а тя предаде тази щафета на няколко човека, един от които се паднах аз. Благодаря за което (:


Лили a.k.a livtn
- защото е пич.
- защото ме зарежда с позитивна енергия.
- защото ме кара да се чувствам като непораснало дете.





Над a.k.a Грозната богиня

- защото и тя търси пътя като мен.
- защото е интересна.
- защото слуша .. бритпоп, hooray!



Bia a.k.a In Brief

- защото пише страхотни неща.
- защото е хем мечтател, хем бунтар.
- и не, не е заради щафетата :D просто съм й фен.






В последно време първите две дами не са от най-активните, заради което ме хваща яд, но пък не мога да ги обвинявам - аз самата съм нередовна. Важното е, че когато има включване то си заслужава ;)

Препоръчвам горещо и Радо , местенцето на Биров и и блога на моята приятелка Вики :)

Щафетата е предадена на... който иска (: